Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2017 20:29 - Тодор Живков: Имаше криза на системата, но се стремяхме да не се посяга върху благосъстоянието на хората
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 1010 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дума 3. Август 2017 , брой: 150 Подготви Христо Георгиев
На 5 август 1998 г. в 20.05 ч. почина Тодор Живков. Над 12 часа това бе една строго пазена тайна, защото носталгията по него и по социализма бе обхванала още тогава много хора от всички прослойки и не се знаеше какви реакции може да последват. В нощните блокове на електронните медии плъзнаха слухове, но едва на другия ден в 8.51 ч. БТА оповести официално смъртта му. "Всесилното" Костово правителство и външните му могъщи покровители цяла нощ са се чудели какво да измислят, за да неутрализират пропагандно тая новина, която светкавично обиколи целия свят.
И го измислиха, и то как! В същия ден, 6 август, правителството решава на свое заседание да се извърши деноминация на лева. Звучеше много страшно, хората още не бяха забравили банковата зима на 1996-1997 г. И на 7 август на първа страница на в. "Труд" основното заглавие с много едри букви под главата на вестника гласеше: "Махат три нули от парите догодина". Как пък решиха точно в тоя ден да съобщят тази радостна новина! А по-дребното заглавие под него пошепна новината: "Живков си отиде".
Но думите имат едно "неприятно" свойство, че както и колкото да ги криеш и мачкаш, те оцеляват. Включително и тези на Тодор Живков, отпреди 20-ина години - толкова актуално звучат, че няма какво да се добави към тях. Независимо дали мразиш или обичаш Живков. Всеки сам да прецени прав ли е бил в отговора на въпроса: Защо стигнахме дотук?

Из книгата на Тодор ЖИВКОВ
"Мемоари"
изд. СИВ, Абагар, 1997 г.

Страната ни изпадна в състояние на реставрация

Започналите процеси притежават много от атрибутите на отдавна преминалия в историята див капитализъм. И то в страна, която цели 45 години изграждаше коренно противоположен обществен строй. По-нататък ще се спра на някои от атрибутите на наченатата реставрация. Тук бих искал отново да споделя, че една такава реставрация не може да носи нищо добро на народа. Именно тя съдържа онези условия, които позволяват на смешни и посредствени хора да играят "героични" роли.
Ожесточавам се само като си помисля, че през периода, за който разказвам, се извърши нечувано посегателство върху вековно утвърдените ценности, върху народностните традиции и добродетели. Върху опита, мъдростта и вярата на народа! Бавно, неусетно, но все по-дълбоко в мисленето, в съзнанието, в дейността и поведението на човека започнаха да се настаняват постулати, чието разрушително въздействие е очевидно. И всичко това рефлектира в обществено-политическия и духовния живот. В дейността на различните държавни и недържавни институции. В проявите на политическите дейци! С други думи, във факторите, които определят насоките и развитието на България.
След 10 ноември стана модно предишният режим да се нарича тоталитарен. Кой ли не се упражни в такова словоблудство. Толкова започна да се спекулира с този "тоталитаризъм", че не се замислиха дали е правомерно да се използва такъв термин. Не се замислиха и за това, че дори западни теоретици, някои от които антикомунисти, с научни аргументи доказват, че се касае за едно, меко казано, недоразумение. Или съзнателно манипулиране. "Борците" за демокрация не се смущаваха от подобни аргументи. Казват, че това било демокрация. Не, това е само една фасада! Дали е демокрация зависи от съдържанието на политиката. От това какво се дава на народа!
Не е ли при това положение кощунство да се обявява за диктатура, за тоталитаризъм политиката и дейността на една държава, която преди години доведе до премахване на бедността, експлоатацията, духовната разруха, социалното противопоставяне. До създаването на огромна материална база и до духовен разцвет? Да се твърди обратното е чиста демагогия и шарлатанство.
По едно време някои западни експерти, отчитайки кризисните процеси у нас след 10 ноември - спад в производството, масова безработица, плачевно обедняване, невиждана престъпност и т.н., предпочетоха да назовават всичко това с думата потъване. Явно тази дума бе избрана не случайно. Какво ли не започна да потъва?! Последваха опити да се заблуждава народът, че това било криза, но тя имала своето начало още в "тоталитарните времена". Аз вече споделих, че по наше време имаше криза на системата. Имаше проблеми изключително остри. Но се стремяхме да реагираме, без да се посяга върху благосъстоянието на милиони хора. Ето този капитал беше разпилян. Това е доминиращата реалност. И тази реалност не може да не смущава съня на немалко бивши и сегашни политически "герои". Ако им е останала поне капка съвест.
Както се вижда, става дума за тотално потъване. Като се започне от производството, премине се през социалната сфера и се стигне до духовния живот!
В началото бяха откритите и закритите партийни събрания, на които се даде тон за отстъплението. Бързаха да се откажат от "модела на Живков". Нещо, което непосредствено след това бе взето на въоръжение от всички антисоциалистически сили под флага на формулата: "Напред към преход, към пазарно стопанство, към демокрация". Което на практика означаваше - назад към дивия капитализъм.
Така "реформаторите" от всички цветове стигнаха до идеята за монтирането на "кръгла маса". Както беше замислена и осъществена, тази идея бе голям пробив в полза на силите, поставили си за задача да сринат всичко, създадено от социализма. И да осъществят реставрация. Нищо от това, че опозиционните сили бяха в своя зародиш. Но тъй като политическият плурализъм бил невъзможен без опозиция, "кръглата маса" се превърна в своеобразна "ясла" за отглеждане на родна опозиция. И тя бе произведена!
Без да се съобразява с народния вот, избрал Народното събрание, "кръглата маса" вземаше решения, повечето от които бяха налагани от т.нар. опозиция. А тогавашният парламент набързо ги превръщаше в "народна воля". Наистина бяха взети и някои правилни решения. Вместо да се върви обаче по пътя на нормалния демократичен процес в условията на стабилна политическа обстановка, икономически растеж и пазарно стопанство, политически плурализъм и т.н., бе избрана линия, която доведе до ожесточена политическа конфронтация, омраза, отмъщение. До разрушаване на единството на нацията. До разруха на страната.
Създаването на нормативна база, която проправи пътя към развихряне на разрушителните сили в икономиката и другите сфери на обществения живот, се пренесе постепенно в кулоарите и в пленарната зала на Народното събрание. Едно от първите творения на тази законотворческа дейност беше налагането на монетарния модел, както и възприемането на т.нар. шокова терапия. В България, както е известно, има добри икономисти, учени, специалисти. Те знаят какво означава шоковата терапия! Защо се допусна този пагубен за страната експеримент? След като шоковата терапия означава всички трудности по смяна на системата да се прехвърлят върху милионите хора, главно върху най-уязвимите слоеве от населението - подрастващи, стотици хиляди застрашени от безработица и фактически безработни, пенсионери.
Печален е резултатът. Кризата набързо стана тотална. Какво ли оцеля?! По-сетне някои дейци на БСП и на други политически сили започнаха да настояват за смяна на модела. Но моделът на фалиралата шокова терапия вече беше свършил своята работа. Уви, безвъзвратно!
Бих искал наред с другото да приведа някои примери за провежданата тогава политика, която задълбочаваше бушуващата криза. Ще се позова на факти, изнасяни в печата. През декември 1990 г. Великото народно събрание прие промени в Указ 56. Предложението бе направено от СДС. А мнозинството бе "комунистическо". Тези промени отмениха съществуващото дотогава положение за задължителна регистрация в България на българските фирми в чужбина. Така чрез системата от дъщерни фирми се създаде законова база за безпрепятствен износ на капитали. А сега питат кой и кога е изнесъл националния капитал на България.
Една година по-късно "първото демократично правителство" закри Министерството на външноикономическите връзки. Каква бе реакцията на "комунистите"? Пак в печата бе коментиран фактът, че те гласували измененията в Указ 56 и се "съпротивлявали" при закриване на министерството, но нали били в "немилост"! Всичко, което предлагаха те, се интерпретираше като връщане на комунизма. Другият консенсус бе във връзка с премахването на контрола върху държавната собственост, която бе 95 на сто. Апаратът за този контрол бе сведен до група от 35 души!
А защо да не допуснем, че с всичко това се създаде още един канал за масовото разграбване на националното богатство? Случайно ли беше, че тогава бяха взети на прицел и специалните служби, и армията, и дипломацията?
Не може да се пропусне още един "фрагмент" от тази трагична история. История, свързана с общото финансово състояние на банковата система, с проблемите и начините на създаване на частните банки, с приноса на всичко това в прането на мръсни пари. Както показват фактите, сериозни промени в структурата на банковия капитал започват да се извършват през 1990-1991 г. Именно тогава на финансовия пазар навлизат акции, чрез чието изкупуване се увеличава уставният капитал предимно на търговските банки, като частният сектор в повечето от тях надхвърля 51 процента. През този период се създадоха и изцяло частни банки, някои от които сега са мощни финансови империи. Факт е също така, че бяха извършени сериозни банкови нарушения, като се изтеглиха огромни финансови средства под формата на кредити без необходимите обезпечения.
Чрез злоупотреби с банкови заеми и чекове от държавните банки средствата се насочиха към частните банки, след което бяха обявени за безнадеждни събирания. Друга част от заемите беше обърната във валута и изнесена в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари е типичен за банките, създадени от някои крупни икономически групировки. Например от ДСК са раздадени около 70 млрд. във вид на кредити, като болшинството от тях са използвани за създаване на частни банки и фирми. И това, което е известно досега, е достатъчно, за да се види какви механизми за ограбване на народното богатство са създадени в прословутата пазарна икономика, оставена извън всякакъв контрол от страна на държавата.
Не мога да пропусна още два кардинални проблема. Първият. Какво стана с държавния стратегически валутен резерв, който беше създаден и който ни проби пътя на Запад? Защото този резерв беше в западни банки. А те, известно е, обменят информация помежду си. Знаеше се, че България е стабилна. Оттук идваше и доверието към страната ни. Ние бяхме платежоспособни. Не сме просрочвали нито едно плащане. Напротив, през цялото време на управлението на Тодор Живков имаше валутен резерв. Къде отиде този валутен резерв след 10 ноември 1989 г.? Кой го присвои? Милиард и 300 милиона долара, които бяха в чуждестранни банки. Отново питам: къде отидоха тези пари? Кой ги открадна?
Ето го първия проблем.
Вторият се отнася до създаването на фирмите. Вече посочих, че още от края на 1988 г. започнахме да изграждаме фирмената организация. Беше утвърден и Указ 56. Формираха се необходимите атрибути на фирмите, включително бордовете на директорите. Дадохме им оборотни средства. Всичко, което беше необходимо за работа на фирмите, им дадохме. Това бяха огромни заводи. Всичко предадохме. И оттук започна разграбването. Вложените в чужбина средства също бяха разграбени. Всичко изчезна, потъна. Такова разграбване историята не е виждала. По времето на Филип Димитров ограбването набра още по-голяма скорост. Бяха ликвидирани контролните функции на държавата, търговските организации, митническите ограничения и т.н. По мое време бе запазен държавният контрол, нито една контролна функция не бе разбита. След това всичко бе сякаш нарочно разбъркано и унищожено. Такава е печалната истина: от разградения двор всеки можеше и вземаше, каквото си искаше.
Тъжна е констатацията след всичко, изнесено дотук. Държавността ни е разбита. Ето и това трябваше да се каже на народа. А не да се мълчи и да се дава възможност на опозицията да атакува. И тя атакува не друг, а БСП, всичко в геометрическа прогресия се стоварва върху гърба на партията.
Във връзка с множеството манипулации, чиито източник отново води към тези "реформатори", ще посоча още една опашата лъжа. "Наследниците" ми твърдят, че по мое време имало над 10 милиарда долара външен дълг. Ще повторя - опашата, някому угодна, лъжа. Спомням си, през лятото на 1989 г. пред американски бизнесмени, пребиваващи у нас, аз оповестих, че външният ни дълг е около 6 милиарда бруто. Но зад него стояха немалки неизплатени от други държави дългове към нас.
Какво стана със създадените фирми? На входа и на изхода на тези фирми се настаниха други, частни фирми. Те определят цените на доставяните материали и суровини. Те диктуват цените и на готовата продукция. Така разсипаха промишлеността. Разсипаха наши прекрасни заводи, които минаха към вътрешен дълг. Разграбиха ги. Някой може да ми възрази: кой завод е разграбен? Аз казвам: а кой не е? Групировките не вземат заводи, те направо ги ограбват, окупирайки входа и изхода им. Знае ли народът истината и за това деяние? През 1994 г. правителството на левицата наследи разграбена България. Кой я разграби? Откъде и как се пръкнаха новобогаташите?
Случаен ли е при това положение погромът, за който вече няколко пъти става дума?! Тъкмо тези дни, когато пишех настоящите редове, ми попадна Програмата за развитие на ООН (ПРООН), в която на България е отредено... 65 място в света! През 1994 г. сме били на 48-о, а през 1991 - на 33-то място. Основа за анализа е индексът за развитието на човека, с който се отчита равнището на брутния вътрешен продукт, продължителността на живота и равнището на образованост на населението. България за първи път от страните с високо равнище попада в групата на средно развитите. За сведение ще припомня, че преди 1989 г. бяхме стигнали до втората десетка от страни. Сегашната катастрофа е очевидна. Причината е в спада на националния брутен вътрешен продукт, в нечуваното и невиждано досега тотално ограбване.
В България по мое време имаше установен ред, ясно бе на всички. Ред, присъщ на съвременна цивилизовано устроена държава. Опити за грабеж имаше, но в повечето случаи това бяха далавери на дребно, които ние рано или късно разкривахме!
Истината е, че по размах и дълбочина на кризата ние надминахме Америка с нейната депресия от края на 20-те и началото на 30-те години. Политизацията на външноикономическите ни отношения доведе до загубата на наши традиционни и обективно изгодни външни пазари. Сега там се разполагат други мощни световни производители и нашето завръщане ще става все по-проблематично. Драстичното свиване на производството и отрицателните финансови резултати на фирмите доведоха до застрашително съкращаване на заетостта. Броят на заетите през 1994 г. бе намалял в сравнение с 1989 г. с 1,2 милиона души.
Не политиканствам. Но бих желал да подчертая следното. Това, което е с определящо значение за нормалното съществуване на човека, сега е до голяма степен разрушено у нас. Става дума за благоприятна жизнена, социална и културна среда. Само в такава среда могат да се прекратят процесите, водещи към дехуманизация, към обезличаване. Към деградация, към принизяване на човешкото у човека!
 



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3035558
Постинги: 3517
Коментари: 2407
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031