Утре ще ме изведат. Отказах упойка и последно причастие. Ще е сутринта, преди развиделяване. Свещеникът ще ми даде последна възможност за покаяние. Не знам, мога и да я приема. Ще е забавно. Като си го представя ми става смешно, но се въздържам. Знам, че невидими камери ме следят. Ще го сметнат за истерична проява. Не, че ми пука, но може да решат да сложат успокоителни в храната ми. Не искам да ги приемам. Последното на което държа е съня си. Винаги е спокоен, винаги е бил, а съм злодей. Казват, че съм направил ужасни неща. Хората искат да се саморазправят с мен сами. Да ме разкъсат. Знам, че могат и това може би е справедливо. Кой знае?...

Целият разказ

се радвам, когато видя твой пост. Отново си на ниво :)

Благодаря!

В трудни моменти човек винаги се сеща за религията. В случая свещеника.

Тогава и няма какво друго да го спаси, освен вярата.

На най-интересното свърши.

Да. Така и трябваше. Оттук - нататък възможностите са милиони и всички еднакво вероятни. Нека читателя си представи тази, която е най-близка до него, защото това е неговия живот. Поздрави.

Защо човек се интересува от персонажи които не иска да среща в живата си, в дова си, в семейството си. Няма либрето, "Оскар" за добра домакиня, отруден човечец, а за курви, и изроди колкото щеш.

Хубав въпрос. Почти риторичен. Отговори на въпроса "защо" вероятно има десетки хиляди, т.е. нито един убедителен. Във въпроса има безпорна истина. Просто е факт. Може би, защото човек съпоставя това, което е, с това, което би могъл да бъде, но не е неговия избор или пък е имал малко повече шансове от героите, за да не изпадне в ситуацията, която е допринесла да са такива, каквито са.