Българска народна приказка
*
*
*
Цар Траян някога бил с магарешки уши. Който бръснар повиквал сутрин в двореца да го обръсне, все му вземал главата, за да не узнае никой за ушите му.
Дошло ред на момчето на бедна жена да иде да го бръсне. Когато му казали, то се разтреперило от страх, ала нямало накъде, взело си бръсначите и отишло в двореца. Обръснало царя и той го попитал:
- Имаш ли си други братя и сестри?
Момчето отвърнало с пресъхнало гърло:
- Нямам, господарю, един съм на майка си.
Цар Траян помислил малко, па казал:
- Ще ти пощадя живота, ако обещаеш да не казваш на никого това, което си видял!
Момчето паднало на колене и горещо обещало:
- Заклевам ти се, царю, че никому няма да кажа и ако чуеш да се приказва за ушите ти - вземи ми главата!
Тогава царят рекъл:
- Така да бъде! Иди си и помни какво си обещал!
Момчето си отишло, но от този ден взело да линее и да вехне.Чудила се майката каква незнайна болест е налегнала едничкия й син, викала гледачки и баячки, ала никой с нищо не можал да помогне. Тогава тя захванала всеки ден да го пита и разпитва какво му тежи на сърцето, от какво вехне и съхне.
Момчето отначало си мълчало, ала накрая не издържало и си признало, че ако каже от какво е болестта му, тозчас главата му ще падне на дръвника.
- Заклел съм се пред царя да не казвам! - рекло то на майка си. - Ако кажа, той ще заповяда да ме убият!
Майка му разбрала, че някаква тайна го яде отвътре и го посъветвала:
- Иди, синко, в една голяма и тъмна гора, изкопай дълбок трап и извикай три пъти това, дето ти тежи на сърцето. Затрупай злото в ямата и ще ти олекне.
Момчето послушало майка си, отишло в гората, изкопало един дълбок трап, влязло вътре и извикало три пъти колкото му глас държи:
- Цар Траян има магарешки уши!
После заровило трапа и си отишло. Като направило това, поолекнало му на сърцето, полека-лека се оправило и започнало пак да си гледа работата.
Минало се, каквото се минало, от онзи трап в гората израсъл бъзов корен с три клона, които порасли толкова високи, че станали по-големи от дърветата.
Видели го воловарчетата, които ходели да пасат там воловете и говедата и си направили от тях свирки.
Когато засвирили, свирките викали с човешки глас:
- Цар Траян има магарешки уши! Цар Траян има магарешки уши!
Вечерта воловарчетата тръгнали да прибират чардата и когато навлезли в селото, надули новите си свирки да се похвалят с тях. А свирките пак повторили:
- Цар Траян има магарешки уши...
Разчуло се из народа, че царят има магарешки уши. Най-после това научил и господарят и разбрал, че някой и издал тайната му. Пратил веднага стражите да доведат сина на бедната жена и като смръщил страховито вежди, през зъби му изсъскал:
- Някога ти пощадих живота, защото си един на майка си. Нали обеща, че на никого нямя да кажеш какво си видял в двореца? Сега се е разчуло сред народа! Защо си казал?
Паднало на колене момчето пред страшния разгневен цар и извикало отчаяно:
- На никого не съм казал, господарю! Ще ти кажа истината - аз от онзи ден залинях и без малко щях да умра, защото тайната ти ме мъчеше и не ми даваше мира. Тогава майка ми ме научи да отида в гората, да изкопая дълбок трап и да извикам три пъти в него това, което ми тежи на сърцето. Така и направих, царю, ала на никого не съм казвал. За да се увериш, че говоря истината, излез довечера на разходка край града и сам ще чуеш какво думат свирките на воловарчетата.
Вечерта цар Траян излязъл накрай града и се скрил в храстите. Не след дълго откъм гората се задали воловарчетата, които надували бъзовите свирки, а те думали:
- Цар Траян има магарешки уши...
Прибрал се смутен царят в двореца, седнал на трона и дълбоко се замислил. По едно време вдигнал глава, попипал магарешките си уши и си казал:
- Това не що трябва да е от бога писано и не може да се скрие от хората!
Повикал сиромашкото момче, простил му и му дал шепа жълтици. А от този ден насетне вече не криел магарешките си уши.