Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2009 00:21 - Залезно
Автор: neslanchice Категория: Лични дневници   
Прочетен: 24562 Коментари: 98 Гласове:
3

Последна промяна: 03.06.2009 11:08


*
*

Вдъхновено и насърчено от
Hristam - благодаря ти :)
   

Сто пъти залезно умирах -
като последен земен слънчев лъч,
като частица изморена истина -
намирах дом, загубвах път.

Като дете прегръщах боса изгрева
и търсех жадно капчици роса,
щастлива, в отпуска от Рая, ничия,
сто залеза дочаках да заспят.

Умирах тихо и се раждах утринно
като в красива пеперудена игра,
и след като изтля жарта в пустинята
зарових жаждата си в пепелта.



Тагове:   Ничия,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - и в пепелта избликна като извор. . . .
03.06.2009 06:50
и в пепелта избликна като извор....

цитирай
2. mamas - Поздравявам те!
03.06.2009 07:06
Прекрасно е!
Както и изгревите на Хрис, които са те вдъхновили.
Прегръщам ви и двете!
цитирай
3. hristam - Радостно развълнуван поздрав и от мен!
03.06.2009 12:03
Благодаря ти! :)))
цитирай
4. neslanchice - cefulesteven - и в пепелта избликна като извор. . .
03.06.2009 14:47
... намерила бе живата вода.
:)
цитирай
5. neslanchice - mamas,
03.06.2009 14:48
прегръдка и слънчева усмивка за теб :)))
цитирай
6. neslanchice - hristam,
03.06.2009 14:49
нека е радостен денят ти!
:)))
цитирай
7. drakulla - намерила бе живата вода,
03.06.2009 19:56
превърнала се бе в мечта
за хиляди човешки същества...
:)
цитирай
8. neslanchice - за хиляди човешки същества,
03.06.2009 21:39
в един копнеж и вечно търсене
на живия живот и любовта...
цитирай
9. drakulla - на живия живот и любовта,
03.06.2009 21:46
а търсенето на любов е кораб в океан,
колкото и той голям -
пътува дълго или кратко,
накрая стига пристан сладък!
цитирай
10. neslanchice - накрая стига пристан сладък!
03.06.2009 22:10
Понякога е сложно с времето -
не е достатъчен един живот,
но любовта е в много измерения
красива приказка и вечен зов.
:-)
цитирай
11. drakulla - :-)
03.06.2009 22:24
Безспорно е сложно, но всъщност е просто-
любовта е вечна,
безсмъртна душата,
минаваш Вселени, не един Космос
но...това е Съдбата!
цитирай
12. neslanchice - но...това е Съдбата!
03.06.2009 22:41
Най-простите неща са мълчаливи,
не с гръмки думи идва любовта.
Съдбата ни зове да сме щастливи,
човек сам си заравя сладката мечта.
цитирай
13. drakulla - човек сам си заравя сладката мечта.
03.06.2009 23:11
Потъвайки в духовна нищета,
приемайки, че всичко свършва - тук, сега
- услужлива самота
започва то, страдание
до следващо любовно изпитание.
цитирай
14. neslanchice - до следващо любовно изпитание.
03.06.2009 23:28
Защо да страдаш, вместо да живееш,
защо да плачеш, вместо да се смееш.
Защо да се приемеш в нищета
и да забравиш и въпроса: До кога?
цитирай
15. drakulla - и да забравиш и въпроса: До кога?
03.06.2009 23:42
Защото писано е: тоз човек и таз душа,
имат следни теглила -
до изпълване на дните,
неговите и на всите:
да обича, па макар
всичко да е лош кошмар,
да обича на инат -
лишен от власт за друг обрат!
цитирай
16. neslanchice - :-)
04.06.2009 07:24
Сто пъти жаждата зарових,
тя все се раждаше. И проумях -
човекът не намира извора си,
Съдбата има пръст и дава знак.
:-)
цитирай
17. анонимен - Mileidi
04.06.2009 12:21
Na zalez,ako ti smireno zaspi6 v peperuden tanz 6te leti du6ata...... Ne umirai... Sanuvai .... Svoq znak Sadbata 6te izpi6e--s parvite kap4izi rosa na zorata...
цитирай
18. neslanchice - Благодаря ви!
04.06.2009 15:43
Усмихнати поздрави :)))
цитирай
19. drakulla - Съдбата има пръст и дава знак.
04.06.2009 19:03
Тя на всяко гърне е похлупак!
Дали зависи нещо от човека?
Ако си мисли така, не е ли глупак,
въпроса си стои от памтивека...
цитирай
20. neslanchice - въпроса си стои от памтивека...
04.06.2009 19:49
Такава е нашата същност човешка -
прегръщаме Съдбата с примирение,
все търсим оправдание за грешките
и някой е виновен за страданието...
цитирай
21. drakulla - и някой е виновен за страданието...
04.06.2009 20:21
И не е добре да си в роля подобна,
да нараняваш някого душевно
без тук да се спирам подробно,
всеки знай таз ситуация плачевна...
цитирай
22. neslanchice - всеки знай таз ситуация плачевна...
04.06.2009 20:39
Не можеш някого да нараниш,
ако не си му позволил да те обича.
Но в любовта кой прав, кой крив -
е вечното човешко питане.
цитирай
23. drakulla - е вечното човешко питане.
04.06.2009 20:56
Обича ли ме тя, обожава ли ме той,
пита се всеки любим.
После блаженство, страст...сладък покой
да бъде кръговрат неотменим!
цитирай
24. neslanchice - да бъде кръговрат неотменим!
04.06.2009 21:06
Съмнението е враг на чувствата,
покоят сладък нарушава.
в душата неусетно става тихо
прониква вятър, хлад навява.
цитирай
25. drakulla - прониква вятър, хлад навява.
04.06.2009 21:12
Съмнението, този червей древен
започне ли веднъж да ни яде,
не спира изрода му гневен,
и...ето, много скоро - любовта си отлете!
цитирай
26. neslanchice - и...ето, много скоро - любовта си отлете!
04.06.2009 21:41
И после някой ни виновен,
Съдбата, онзи там или живота.
Въпросът не е толкоз сложен,
ако за миг послушал бе душата...
цитирай
27. drakulla - ако за миг послушал бе душата...
04.06.2009 22:10
Ако всеки слушаше на сърцето гласа,
ако като огън пазеше любовта,
Нямаше да търсим ний виновни,
щеше ли да има толкова тъга?
цитирай
28. neslanchice - щеше ли да има толкова тъга?
05.06.2009 19:00
Тъгата е тежест за слабия,
на силния служи за меч.
Поглежда в душата си, разсича оковите
и продължава по-мъдър напред.
цитирай
29. drakulla - и продължава по-мъдър напред.
05.06.2009 20:43
Едно обаче тук ме занимава:
станал по-мъдър - не заставя ли сърцето,
да внимава,
не толкоз лесно любовта си да дава,
прилично ли е то на морето,
след буря и вълни,
спокойствие настава...

Морските вихри ще дойдат отново,
по-мощни от предния път,
за трепет нов ще е ли готово
когато пак го призоват...

Няма ли тоз трепетник любовен
от раните да е закоравял,
няма ли да е отровено
или живеца ще е оздравял?
цитирай
30. neslanchice - или живеца ще е оздравял?
05.06.2009 21:56
А как ще заповядаш на сърцето?
Та то живее в собствен свят.
И в клетка ли ще побереш морето?
А как над бурята ще имаш власт?

Ще можеш ли да бъдеш истински
без трепети, без смях и зов?
И как ще заздравеят раните -
живецът се лекува със любов.
цитирай
31. drakulla - живецът се лекува със любов.
05.06.2009 22:42
Истинни са твойте думи,
друми любовни са светли, сияйни!
Сещам се тук да питам - разумна:
Казват, не търси любовта - остави на случайност
и стъпки незнайни...?
цитирай
32. neslanchice - и стъпки незнайни...?
05.06.2009 23:00
Не я търси - мечтай за светлината,
Желаеш ли я, ще я сътвориш.
И не случайност - твоя е Съдбата,
послушай я, щастливец ти бъди.
цитирай
33. drakulla - послушай я, щастливец ти бъди.
05.06.2009 23:31
Чрез мислите свои творим бъднина!
Представяй си щастие, любовта си извай!
Вярвай във Бога, в добра светлина,
лелеяно щастие цяло познай!
цитирай
34. neslanchice - лелеяно щастие цяло познай!
06.06.2009 09:43
В любовта няма край, няма смърт и начало,
няма смисъл и полза да търсиш предел.
С мечти се събуждай, обичай, раздавай се
не пресмятай усмивките, просто живей.
цитирай
35. drakulla - не пресмятай усмивките, просто живей.
06.06.2009 10:41
Ако поискаш нещо, направи го,
още сега изхвърли рутината!
Ако обичаш някой - отвлечи го,
без да мислиш за цената!
цитирай
36. neslanchice - без да мислиш за цената!
06.06.2009 11:27
Недей мисли, но чувствай трепетно,
открий магия, вярвай в чудеса.
Висока е цената, без съмнение,
но всичко заслужава любовта.
цитирай
37. drakulla - но всичко заслужава любовта.
06.06.2009 13:56
Да, така е, несъмнено заслужава,
ние съществуваме във нейно име!
Бог е любов и на нас я предава,
смисъла човешки - да я умножим!
цитирай
38. neslanchice - смисъла човешки - да я умножим!
06.06.2009 16:12
Всесилна и вечна любовта е навярно,
но смисъл на живота ни дали е?
Не е ли твърде мъничък човека,
дали вселенските дела разбира?
цитирай
39. drakulla - дали вселенските дела разбира?
06.06.2009 16:24
Ако тя не ни е смисъла тогава -
кое ще е съвсем не вдявам?
Размишлявам, все пак искам,
отговор ми трябва смислен!
цитирай
40. neslanchice - отговор ми трябва смислен!
06.06.2009 16:54
Живеейки с любов, ще сме щастливи,
но тук ни вълнува на живота целта.
А отговор на въпроса защо сме родени
едва ли ще получиш - и то от жена...
:)))
цитирай
41. drakulla - едва ли ще получиш - и то от жена...
06.06.2009 17:24
А може би жената - даваща живот,
по-смислен отговор да ни даде.
От зората на човешкий род,
била е и съветница - в семейството и на царе!
цитирай
42. neslanchice - била е и съветница - в семейството и на царе!
07.06.2009 00:53
Защо мъжете се прекланят
пред Нея - майката, кралицата?
Защо се често заблуждават
че всичко знае и е искрена?

Не знаем повече от вас -
въпросът - спорен е, а аз съм пас :-)
цитирай
43. drakulla - въпросът - спорен е, а аз съм пас :-)
07.06.2009 15:26
Тоз въпрос и мене затруднява
мисля тук и аз да си пасувам!
Но ако друго в нея ни съмнява,
то за жена-любима с две ръце гласувам!
цитирай
44. neslanchice - то за жена-любима с две ръце гласувам!
07.06.2009 16:11
Жената-любима с нежна душа
вселени разкрива, твори красота.
Цвете омайно, огън и зов -
тя е стихия, отрова, любов.
цитирай
45. drakulla - тя е стихия, отрова, любов.
07.06.2009 16:29
Тя е магия, държаща в плен сладък,
погледне ли те - и си разтопен!
Очи, ръце, омайна кожа гладка,
докосне ли те - миг благословен!
цитирай
46. neslanchice - докосне ли те - миг благословен!
07.06.2009 18:16
За този миг си струва да се скитаме
и в сто живота - търсейки Жената,
която да целуне и погали мислите ни
щастливи пленници да станем на Съдбата.
цитирай
47. drakulla - щастливи пленници да станем на Съдбата.
07.06.2009 21:02
Нека щастието в плен да трае вечно,
нека любовта да е с гаранция безкрайна!
И страдание - спомен далечен,
подобно на дъжд краткотраен!
цитирай
48. neslanchice - подобно на дъжд краткотраен!
08.06.2009 01:16
Животът няма гаранционна карта
и правила за ползване не са налични.
едничка любовта ни гарантира щастие,
надежда дава, вяра, че сме истински.
цитирай
49. drakulla - надежда дава, вяра, че сме истински.
08.06.2009 22:26
Разбира се, че сме истински,
но не и физически.
Защото кристално и ясно си стана,
че твърда материя...няма!
цитирай
50. neslanchice - че твърда материя...няма!
09.06.2009 01:07
И след като разбираме това,
дошло е време, мисля, да избираме -
дали да сложим край на суетата
или да спрем и думи да намираме.
цитирай
51. drakulla - или да спрем и думи да намираме.
09.06.2009 21:36
Времето въпросно още идва,
още си пътуваме към дъното.
( Дъното пък е Содома и Гомора)
После дух нагоре леко се раздвижва,
и чак след туй - очаквана отмора!
цитирай
52. neslanchice - и чак след туй - очаквана отмора!
10.06.2009 14:07
А дъното изглежда ни измамно близо.
В очакване на нещо тихо страдаме.
Вървим към него миг или години.
И ако живи стигнем, тръгваме обратно.

Но ако мислим, че съдбата сме надхитрили,
ще сме нещастни, бедни и безсмислени.
цитирай
53. drakulla - ще сме нещастни, бедни и безсмислени.
10.06.2009 22:49
В очакване на нещо, да! -
нещото, витаещо във въздуха,
нещото, ядящо свобода!
Почти се пръкна туй зло вече,
сънища, покой и умове завлече!
цитирай
54. neslanchice - сънища, покой и умове завлече!
11.06.2009 00:23
Понякога, когато в парка вечер
дочуя смях на палаво дете,
тъгата ме обхваща в мрежите си
и сякаш искам времето да спре.
цитирай
55. drakulla - и сякаш искам времето да спре.
11.06.2009 18:46
Уморени дни се стелят над Земята,
Слънце хората наблюдава с досада.
Мисли си: Ако победа искат над тъгата,
с компютрите ще трябва да почнат,
тез разделители човешки, таз хитра преграда-
убийте си машините порочни!
цитирай
56. neslanchice - (тук не се сдържах и се засмях :)
11.06.2009 20:18
Но техниката е човешко дело
и като всички има и добри страни.
Не ни вреди, ако я ползваме умело,
сами си пречим, жертвайки мечти.
цитирай
57. drakulla - (радвам се, че те е усмихнало :)))
11.06.2009 22:49
Но някои пък техники са адови,
най-съвършени тихи убийци.
Хората, понякога са гадове,
жълти, черни или пък арийци.
цитирай
58. drakulla - :)
14.06.2009 20:52
Но права си - стига черни краски,
живота все пак е прекрасен!
Не всички хора са със маски,
не малко времето са си надраснали!
цитирай
59. neslanchice - не малко времето са си надраснали!
15.06.2009 16:28
Забързани, сами по пътя стръмен,
откакто с плач и жажда се родим,
в стремежа си да изпреварим времето
понякога сме слепи. Или спим.
цитирай
60. drakulla - понякога сме слепи. Или спим.
15.06.2009 23:04
Добре е будни да стоим,
кога доброто ни помоли.
Не сто, а хиляди овчици да броим,
но да не спим дорде приятел е в неволя!
цитирай
61. neslanchice - но да не спим дорде приятел е в неволя!
16.06.2009 01:01
Не ни оставят мислите да спим,
заливат ни с безброй тревоги.
Но, да! С приятел радост сподели,
подай ръката си в беда. И с обич.
цитирай
62. drakulla - подай ръката си в беда. И с обич.
17.06.2009 01:04
Приятелите истински, добри,
са с любовта най-ценното в живота!
Нямаш ли такива ти - поспри,
без тях е трудно ако дойде злото.
цитирай
63. neslanchice - без тях е трудно ако дойде злото.
17.06.2009 23:35
Понякога е страшно да си сам
и болка сляпа с дъх да те обгръща.
Не виждаш, а душата ти мълчи,
тъгата в сиво грубо се завръща.

И в този миг приятел, без да пита,
те кара да си спомниш за мечтите...
цитирай
64. drakulla - те кара да си спомниш за мечтите...
18.06.2009 22:36
Мечтите - не бях си спомнял скоро за тях,
Благодаря ти, припомнянето е начало!
Както честния, а и потъналия в грях,
да не считат ги за занимание отмряло!
цитирай
65. neslanchice - да не считат ги за занимание отмряло!
19.06.2009 19:36
Препускат сами и замислени дните
към край неизбежен или плахо начало.
Внезапно и тихо се будят мечтите.
Възкръсва душата. Щастлива по право.
цитирай
66. drakulla - Възкръсва душата. Щастлива по право.
19.06.2009 23:43
Роб превръщаме душата,
във времето яростно, бледо,
искай, искай светлината,
опълчи се на туй кредо!

Тръгнали на лов ездачи,
любовта всемирна силно мразят!
На доброто зли гробокопачи,
изненадани са - да се пазят!
цитирай
67. neslanchice - изненадани са - да се пазят!
22.06.2009 16:44
Да мразиш любовта е наказание,
което всеки има право да оспори.
И на човек от Бога е призвание
да търси светлина, да дава обич.
цитирай
68. drakulla - да търси светлина, да дава обич.
22.06.2009 20:50
А толкова ли трудно е да чувстват обич,
да станат с другите едно едничко цяло?
А техните сърца затворени и неразбрали,
че по-умира разделено тяло!
цитирай
69. neslanchice - че по-умира разделено тяло!
22.06.2009 21:46
От страх живеем без да се събуждаме,
като слепци с помръкнали души.
Крещим - да си щастлив е глупаво,
а слаби сме. Болезнено сами.
цитирай
70. drakulla - а слаби сме. Болезнено сами.
23.06.2009 20:08
Душа помръкнала е грозна гледка,
в началото била ли е така - белязана?
Богът благ ще иска ли ни сметка,
а светли пътища - отрязани?
цитирай
71. neslanchice - а светли пътища - отрязани?
23.06.2009 21:01
Не знам за Бог, но всеки сам решава
дали на себе си ще е сърдит,
пътечка светла ли ще търси в мрака
или ще избере живот лъжлив.
цитирай
72. drakulla - или ще избере живот лъжлив.
23.06.2009 22:16
Избираме или не живота свой,
не толкова важно е за нас.
При всяко лъкатушене, завой
учудено го гледаме - в анфас.
цитирай
73. neslanchice - учудено го гледаме - в анфас.
24.06.2009 01:27
Не гледаме в очите на живота
и все се мъчим да го надхитрим.
Не щем да знаем за света и Бога -
от избора до края все грешим.
цитирай
74. drakulla - от избора до края все грешим.
24.06.2009 20:10
Човекът бе създаден със любов,
и тя в живота му е цел основна!
А който измени на Божий зов-
зомбиран и душа отровена.
цитирай
75. neslanchice - зомбиран и душа отровена.
25.06.2009 16:35
И дълга нощ се спуска, мрак в душите,
угасва тъжно светлината на живота.
По грешен път, захвърлили мечтите,
пълзят и се погубват жалки хора.
цитирай
76. drakulla - пълзят и се погубват жалки хора.
26.06.2009 00:59
Волна е душата и я спираме,
с тялото си - нейния затвор.
А копнее тя - за светове, простор
трябва да я тачим и разбираме!
цитирай
77. neslanchice - трябва да я тачим и разбираме!
26.06.2009 17:39
Не сме родени да разбираме душите си,
и непонятна е магията любов.
На земния живот са пълни дните ни,
щом следваме божествения зов.
цитирай
78. drakulla - щом следваме божествения зов.
27.06.2009 12:30
Любовта е като водопад захласващ,
не можеш и да искаш да я разбереш.
Сила, смисъл, свобода - нарастващи,
е тя, не се опитвай да я спреш!
цитирай
79. neslanchice - е тя, не се опитвай да я спреш!
27.06.2009 12:48
Дочух, че любовта е сляпа.
Та някой вярва ли в това?
И има ли значение какво е,
щом друго няма на света?
цитирай
80. drakulla - щом друго няма на света?
27.06.2009 18:06
Слепотата любовна за мен,
част е от плана съвършен!
Да не избира тя по красота -
душа да слива със душа!

цитирай
81. neslanchice - душа да слива със душа!
29.06.2009 18:39
Най-огненият трепет е невидим,
той няма цвят и не блести.
И разумът не властва над мечтите,
ако с душа обичаш, не с очи.
цитирай
82. drakulla - ако с душа обичаш, не с очи.
29.06.2009 21:28
Искам, чакам и преливам,
в потоци светли аз заспивам!
Енергията влива се в насън,
промяната обаче е отвън!
цитирай
83. neslanchice - промяната обаче е отвън!
30.06.2009 18:13
Изглеждаш и се чувстваш по-красив,
когато любовта огрее очите,
по-силен си наяве, лек насън
в копнеж един - да споделиш мечтите.
цитирай
84. drakulla - в копнеж един - да споделиш мечтите.
30.06.2009 20:33
Влюбените всички са прекрасни,
дори и не във първа младост!
Тях времето не може да докосне,
а устните запазват вечна сладост!
цитирай
85. neslanchice - а устните запазват вечна сладост!
30.06.2009 21:36
На любовта очите са сияйни,
а устните са розов цвят.
И пак се сещам за мечтите,
за миговете сладък грях.
цитирай
86. drakulla - за миговете сладък грях.
02.07.2009 21:20
Това е миг на пауза от мен,
вероятно от умора породен.
Мечтая си за дъжд и тишина,
нуждая се от планина.
цитирай
87. neslanchice - нуждая се от планина.
03.07.2009 00:24
Дъждът едва ли е проблем -
вали и духа всеки ден.
От смог и шум, за съжаление,
не виждам никакво спасение.
Но там, в любимата гора,
цари вълшебна тишина.
Почакай само два-три дни
и след това натам хукни.

Желая ти безоблачно небе.
А аз мечтая за море...
цитирай
88. drakulla - А аз мечтая за море...
03.07.2009 21:45
Но, тук не е валял отдавна,
че да направи малко хладно.
Все пак ти пожелавам аз,
валежът да не е тогаз,
когато твоята мечта за пясък и вода,
и слънце - когато тя ще стане да.
За пожеланата на мен гора -
Благодаря!Благодаря!
цитирай
89. neslanchice - Благодаря!Благодаря!
04.07.2009 02:04
Обичам морето, небето, брега,
гората и ручея бистър, скалите.
От моя дъжд давам ти малко сега
и нека се сбъднат мечтите.
цитирай
90. drakulla - и нека се сбъднат мечтите.
08.07.2009 20:48
Ти каза дъжд и той дойде,
да си побъбрят с топлото море.
Вода дъждовна стана морска,
а носеше и мирис горски.

А там, на пясъка горещ,
нехаеха туристите за тоз дъждец.
Слънце жарко ги печеше,
тен желан за тях твореше.

Нетърпелива новата водица,
гледайки брега вълна засилва.
И като зърна куп дечица,
зарадва се, побърза да ги милва.

цитирай
91. neslanchice - зарадва се, побърза да ги милва.
08.07.2009 23:58
На топлия пясък в притихнала вечер
поспря, загубило брега, морето.
Вълните замълчаха с поглед вперен
през капките дъждовни към небето.
цитирай
92. drakulla - през капките дъждовни към небето.
13.07.2009 20:40
Носят капките историята древна,
над селища забравени шумят.
Ще успее ли прибоя ежедневен,
на същия народ да върне паметта?
цитирай
93. neslanchice - на същия народ да върне паметта?
13.07.2009 21:33
На безкрайния бряг, в синьото лято
прибоят тихо разказва предания.
А капчици дъжд се завръщат в морето
и тъжните мисли скриват на сянка.
цитирай
94. drakulla - и тъжните мисли скриват на сянка.
16.07.2009 15:54
Разбиват се вълна след вълна,
живота и той е така...
За миг един е огледало,
спокойно и тихо и равно,
сякаш нищо не би повлияло,
но не е така отдавна.
цитирай
95. neslanchice - но не е така отдавна.
16.07.2009 19:18
А не е ли животът огледало
на мислите, тъгата и смеха?
Не виждаме, защото сме забравили
кои сме и защо сме на света...
цитирай
96. drakulla - кои сме и защо сме на света...
24.07.2009 18:40
Споменът ще дойде скоро,
забравата ще си отиде.
Дошло е време за отмора,
можем вече да предвидим.
цитирай
97. neslanchice - можем вече да предвидим.
27.07.2009 19:28
На края на лудия ден и умората
с усмивка и будни мечти
нечакано втурва се спомена,
отваряме сякаш очи.
цитирай
98. drakulla - отваряме сякаш очи.
31.07.2009 19:36
Умората отмаря вяло,
полегнала, с поглед невиждащ.
Желание всяко отмряло,
късна вечер прииждаща.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: neslanchice
Категория: Лични дневници
Прочетен: 815930
Постинги: 117
Коментари: 1337
Гласове: 13778
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031