Колонките в Буквите/избрани/

 Първо прочетох отзива, после произведението. Авторът на отзива: анонимен. И сега думите му ще получат част от онази популярност, за която навярно този човечец цял живот само, само ще си мечтае. Отзивът беше следният:

"Простотия до шия!"

И в този миг този човек - този никой, свърши за възпитанието на душата ми почти толкова, колкото и автора, за който беше предназначен отзива му:

"Простотия до шия!"

До този ден преживявах подобни отзиви зле. И сега им обръщам много внимание, повече, отколкото заслужават. Но някога направо ме съкрушаваха. Пиша го днес с усмивка, но е горчива усмивката ми. Навярно и в този ден - не помня, съм получил нещо подобно, щом толкова ме впечатлиха тези думи. И ме накараха да си направя хиляди изводи.

Какво толкова? Ежедневие в интернет.

Но това не беше в интернет. Беше върху книга, върху вътрешната страна на задната корица на книга, която взимах от библиотеката. На нея беше написано с доста интелигентен почерк: "Простотия до шия!"

Все си мислех...

Целият материал

Простотията не заслужава никакво внимание.
Вярно, всеки има право на лично мнение. Проблемът е, когато някой повярва, че неговата лична оценка е със стойността на вселенска истина.

Благодарение на Интернет разбрах, че доста хора са си повярвали. Cамо им дай възможност да се изкажат и гледай с колко акъл ще почерпят.