*
*
Есе от конкурса на тема "Плевен - надежда и реалност", посветен на Плевен и 3 март

Зорина Георгиева, 
VII "б" клас, ОУ "Свети Климент Охридски" - Плевен

Душата ми ликува и сърцето ми се изпълва с любов. Аз обичам България, но за тази любов най-много допринася моят роден град - Плевен.

Градът на Северняшкия ансамбъл! Защо тръгвам от него ли? Защото фолклорът е в сърцето ми, защото от малка слушам и пея народна музика. Тя до такава степен сгрява душата ми, че аз се чувствам най-щастливото момиче на земята. Та нима цял свят не е запленен от великолепните гласове на българките, в това число и на плевенските изпълнителки. Слушам ги със сълзи на очи и със сърцето си чувствам душевността на българина, изразена в прочувствените извивки на песните. Иска ми се винаги да се чувствам така и детското, народното, българското в мен никога да не угасва.

Бавно вървя по улиците на моя роден град. Сякаш чувам тътена на епичната битка за Плевен. Навеждам глава пред Мавзолея-костница, символ и герб на града ни, място, на което лежат костите на велики воини, сражавали се храбро с една цел - свободата. Продължавам своята разходка към Панорама "Плевенска епопея - 1877". За кой ли път влизам с благоговение в залите на величествения паметник, проследявам сътвореното от художниците, отново преживявям онези славни дни и осъзнавам цената на нашата свобода. Легендарна битка, пресъздадена за поколенията по невероятен начин! Обичам да се разхождам в Скобелевия парк с преклонение и чувам как земята ми шепти чудни, приказно красиви легенди за героизма на толкова смели и безкористни воини - българи, руси, румънци, финландци.

Спускам се към национален природен парк "Кайлъка", перлата на Плевен, наша гордост. Тук стъпките ми отекват с шепота на листата - чудна хармония от цветове и звуци, от дъх на свежест и омайни аромати! А отсреща се извисяват останките от крепостните стени на тракийското селище Сторгозия. История и природа в съзвучие - какво величие!

Това е реалността, здравите основи, на които е стъпил градът ни и всички ние плевенчаните. Ние сме потомци на славни българи и трябва да имаме прекрасно бъдеще. Ние, младите хора, трябва да работим нашият град да бъде едно хубаво място за живот. Да се разхождаме по чисти улици, да спортуваме в хубави зали, да сме спокойни за здравето и живота си, да посещаваме добри театрални постановки, да имаме богати библиотеки, красиви училища и възможности за професионална реализация. Ние искаме за себе си и града ни съвсем нормали неща и се надяваме те да ни се случват.

Аз не зная дали ще остана в Плевен и даже в България. Ние все повече ще ставаме граждани на света. Но зная със сигурност, че където и да отида, винаги ще нося частица от Плевен в сърцето си, защото от тук започва моята България!

------------------------------------

Шестима от близо 140 участници в конкурса за есе, посветен на Плевен и 3 март, получиха книги с автографи от класиците на българската литература акад. Антон Дончев, Дончо Цончев и Любомир Левчев. Събитието се състоя в зала "Емил Димитров" на читалище "Съгласие" в Плевен. Авторите писаха по две теми според възрастовите групи. За родените след 1 януари 1995 г. темата беше "Плевен - надежда и реалност", а родените преди тази дата писаха по тема "Плевен - мечтания в реалността".

Прекрасно съчинение!

Това е едно от наградените три есета на тази тема от групата на по-малките участници. Хубаво е, че има и такива деца!
Благодаря.

Същите думи ще повторя и аз:

Прекрасно съчинение!

Много се радвам на тези млади хора - те носят в себе си и красотата, и сложността на времето, в което живеем. Съзнават, че имат избор, приемат с оптимизъм реалността. И може би те са наистина граждани на света, израстващи като патриоти, каквито според мен трябва да сме всички.

Пак ще повторя вече казани думи, този път твоите, но споделям ги, напълно и те са ми на сърце:

Слава Богу, че има такива деца!

Има. И не са малко, за радост. Хубаво е да имат възможности да се изявяват, да търсят и намират себе си чрез творчеството си. Много се надявам да има повече хора, които осъзнават това и могат да направят нещо.

%Много се надявам да има повече хора, които осъзнават това и могат да направят нещо."

Дано, дано!

Сторгозия не е тракийско селище, а римска крепост:
http://www.plevenmuseum.dir.bg/BG_version/colections/arheology/page_4arh.htm
А пожеланието да учим в училища, които са по-... КРАСИВИ! ме разсмя до сълзи (май само в това отношение бележат напредък плевенските училища в последните години).

Но, като изключим тези дребни косури, и мен (като Плевенчанин) наистина ме трогна есето, има искреност в него и тя се усеща.

Радвам се също и че намирам публикации на подобни неща в блогсферата. Давай все в тоя дух, не-слънчице ;)

:))) Това са реалностите и мечтанията на една седмокласничка плевенчанка, а аз наистина се радвам на тези деца. И мисля, че трябва да се знае за тях.
Поздрави :)))

в блога на telescope можеш да прочетеш работите на една друга надарена плевенчанка, някои от поемите й също са печелили конкурси.

Мисля, че съм попадала в този блог, ще погледна.
Благодаря :)