Трябва да станем деца да обикнем. Трябва да се родим в себе си. А житейските уроци, да са мъдрите приказки, на онзи голям мъж или онази голяма жена, които някога ги е имало и са ни оставили като завещания телата си, за да ги обитаем със свежестта на новият живот. Не трябва да им вземаме всичките интелектуални постижения на сериозно. Трябва да приемем, че сега сме други, за да се лишим от тежките дългове към живота. 

Целият материал

Мъдри думи.

По свой начин.

Дълбоко прозрение на Стефан за най-святото от неизбродния океан на емоциите. Загребал е от света на неосъзнатото, изваждайки наяве елмазения пясък. По-лесно е да умрем понякога, но не и да признаем истината за себе си, за случващото се... Силно философско есе, блестяща импресия! Поздрави и благодаря ти. Беше удоволствие да прочета. А и изключително полезно. Вярно е.:) Като всички истински неща - съпреживени и изживявани... Поздрави и до скоро!:)

"...Съмняваме ли се, че пак ще ни се случи онова което ни се е случило някога, май не сме срещнали новото, а ехо на старото, което ни държи в затвора си, в мрачният душевен затвор на самотата... Не е обич това, още е търсене. Щом не те е покръстила от миналото, още е минало. "

Любовта трябва да те "покръсти". Да се родиш в себе си, да се родиш отново - да се върнеш в истината за себе си. Това е! Иначе е всичко друго, но не и любов.

Благодаря ти.

Много усмивки.

И добре, че е мислил така:) Писал го е, преди да знаем един за друг, а това, че се срещнахме оправда размислите му. Поздрави, Наде!

Точно това исках да кажа - при вас е толкова различно, щастливи сте и ви се радвам - значи е възможно!:) Понякога, приказките са възможни. Когато срещнат хора като вас.. Сърдечни поздрави от всички ни!:)

И понеже ви знам, текстът горе - началото - това сте вие!:) Много други хора, сравнение с вас ми изглеждат инфантилни, някак, не порасли за отговорността на чувствата... Но Стефан най-добре го е казал. Толкова е хубаво, че ще го повторя:

"Трябва да станем деца да обикнем.
Трябва да се родим в себе си. А житейските уроци, да са мъдрите приказки, на онзи голям мъж или онази голяма жена, които някога ги е имало и са ни оставили като завещания телата си, за да ги обитаем със свежестта на новият живот.
Не трябва да им вземаме всичките интелектуални постижения на сериозно. Трябва да приемем, че сега сме други, за да се лишим от тежките дългове към живота."

Хубава вечер на трима ви и до скоро, Или!

много умно