Постинг
24.09.2010 09:04 -
Да има как да няма край...
Автор: tomdju
Категория: Забавление
Прочетен: 2325 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 11.06.2011 09:34
Прочетен: 2325 Коментари: 4 Гласове:
9
Последна промяна: 11.06.2011 09:34
Както космическият кораб така трудно се отделя от майката земя така и ние, тъжно и с много печал, се разделяме с магнетичното море. То ни привлича с невидимата си гравитация и винаги раздялата боли. Тъгата по морето е толкова голяма колкото и радостта изпитана от срещата ни с него. Нещо като любовта, колкото е по-силна по-боли раздялата - ако дойде време разделно! А с морето на мнозина се е налагало.
Мариана Попова - всеки я познава от екрана и е чувал от говорителя. Млада и красива, но още по-важното - талантлива. Дарена с мелодичен и отчетлив глас тя за пореден път реши да ни дари и на нас минутки на радост и наслада с едно разкошно изпълнение на известната песен „Сбогом мое море”, с едно подновено сбогуване. Подмладено с нов договор между младостта и страстта по морето и непоклатимата и непобедима дилема на вечността! Категоричния зов за подкрепа надделява от силата на изпълнението и неотразимия текст от доказания вълшебник на словото Валери Петров! Музиката ме плени а текста завладя! И сега съм доброволец в едно така желано пленство без претенции за освобождение . Далеч от завист, сплетни и слава, песента ме понася над морето като "щърково ято" а кой не си е мечтал да се рее свободно и волно като оная малка точка щъркел в синевата, безгрижно, безбрежно, високо, свободно! Пак завист ли казваш?!
Не, аз съм там в простора и песента е моята опора!
А око усетите завист през лято – заповядайте горе ,ще станеме ято!
И ако искаш да се поносиш още малко по върха на вълните, ето ти цялото велико стихотворение на чудесния Валери Петров - чувството е същото!
Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято. То се сбира, разрежда се, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи. А пък колко обичам те:нейде встрани,
не летовищно- диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно: със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви, и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива, прозрачна медуза.
Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
Даже просто ми иде да плача.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз-
аз съм само зад тях минувача!
Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години- какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре
чезнат зависти, страсти и слава.
И защо са ни те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене! Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоя пясък, море, все по- бързо тече
от добрия във лошия конус. пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,
че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!
Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми- вечно подвижно- нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!
Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос!
Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято и в мъглата- уу- уу!- като горестен зов
се дочува на кораби воя...
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност, жадувана моя!
Валери Петров
Не, аз съм там в простора и песента е моята опора!
А око усетите завист през лято – заповядайте горе ,ще станеме ято!
И ако искаш да се поносиш още малко по върха на вълните, ето ти цялото велико стихотворение на чудесния Валери Петров - чувството е същото!
Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято. То се сбира, разрежда се, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи. А пък колко обичам те:нейде встрани,
не летовищно- диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно: със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви, и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива, прозрачна медуза.
Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
Даже просто ми иде да плача.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз-
аз съм само зад тях минувача!
Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години- какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре
чезнат зависти, страсти и слава.
И защо са ни те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене! Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоя пясък, море, все по- бързо тече
от добрия във лошия конус. пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,
че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!
Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми- вечно подвижно- нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!
Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос!
Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято и в мъглата- уу- уу!- като горестен зов
се дочува на кораби воя...
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност, жадувана моя!
Валери Петров
благодаря
цитирайКогато още силно ме притегляше магнитът Море и още го изписвах с главна буква, и косите ми бяха още солени. А Валери Петров с неговата радост, по детски чиста, ме покори напълно! И провокацията изби!
цитирайи уникално изпълнение на Марияна Попова. Аз също за пръвпът слушам песента в нейно изпълнение.
Благодаря за удоволствието.
цитирайБлагодаря за удоволствието.
И песента-хубава, и изпълнение хубаво,и стих прекрасен само дето раздялата боли! А така ми се ще морето до гуша да ми дойде:)))
цитирай