Той е обичащ по неповторим начин - запомнящо се, обграждащо с любов и очарователно.
Той е етичен, добър, човечен и справедлив.
Той е Гибралтарската скала в живота ни - рамо, опора, разбираща топлост и красиво присъствие.
Той пее прекрасно, танцува и рисува.
Той е любов вечна, взаимност чувствена, усмихнати очи и харизма, която граничи с Божественото.
Той е алфа мъжкар и чувствителен вълшебник едновременно. Земен и духовен.
Зорба и Буда.
Той ме кара да се чувствам прекрасна... /за това друг път, че се препълних с чувства/.
  

Моят мъж
Дела Раи

Колко малко мъже ми напомнят за теб!
Одисей, Леонид... и донякъде Хегел.
Имам вяра, любов и безкрайната степ
на душата ти. Всичкото друго е пепел. 

Ти си мъж всеки миг – Гибралтарска скала,
а очите ти бликат сърдечна гальовност.
Аз съм твоята земна, желана жена.
Ти си моята вярност. И мойта греховност. 

Пред сърцето ти няма житейски стени,
а нозете ти твърдо прекрачват живота.
Ти си мъж, ти си храм в мойте паметни дни.
И баща на детето ми. Извор в Голгота.

Имаш поглед суров и прекрасно сърце.
От ръцете ти пламъци хукват през мене.
Чуден мъж, мое приказно лудо небе,
в моя свят любовта ти рисува вселени.

Ееее...какъв е този прекрасен мъж...не съм срещала жена до сега толкова да е доволна,голям късмет сте имали!Да ви е жив и здрав!Хубаво е,че го цените!Моята снаха също е много доволна от синът,който съм възпитала.Браво на майките,които възпитават мъжете правилно.

Да! Истинско духовно отдаване на Любовта - от Ерос до Агапе.
Много ми е красиво.
Благодаря ти!

Сърдечно благодаря! :)))
Затова обичта ми към моята мамака /свекърва ми/ е силна и дълговечна.
Ако обичаш мъжа си няма как да не обичаш жената, която го е родила, отгледала и възпитала.
Както казвам, на финала, в моя стих "Мъжете космоси":

Няма вече от тези неземни мъже
като Зорбас, Михалис, Лу Варгес и Бътлър,
за които жените са мост и въже,
чудно утро и нощна вакхална разлъка.

В този свят, изкован от красиви жени,
само силни мъже просияват в душите.
А когато от сънища тръгват съдби
пак мъжете стопяват ни с нежност нескрита.

Помня как срещнах мъж, прероден от жена,
от която, преляла космичната сила
изковаваше в този мъжкар светлина,
пак за друга жена и за друго венчило.

Днес мечтах за Ел Греко, Ахил, Леонид...
и в дълбокото спрях си света от докосване.
Майко моя, когато пак раждаме с вик
искам всички мъже да напомнят за космос.

За космичния образ на прекрасния мъж - поздравления, за опоетизиране необята на майката, възпитала мъжа космос - слава!
Поздрави, Дела!

Пътуването в повечето случаи е по-важно от Пътя. :)))
Благодаря!

Дай Боже всекиму!
Благодаря! :)))

В песента на Янис Париос се пее:

"Обичам те защото си красива!
Обичам те защото си Ти!
Обичам те, защото живея живота си с теб..."
и т.н.

"донякъде Хегел"?!
Хегел нито е красавец, нито е бил интересен за жените. Не ми е известно да е имал връзки с жени.

Хегел е най-яркият, чуден, велик и завладяващ мислител. Титан в загадъчната и дълбока същност на философската мисъл. Феноменолог на духа. Мъжете-хегелианци са истински съкровища. Те са творчески и мъдри мислители, завладяващи с познание и духовност едновременно.
Открих го докато четях "Философия на правото".
Хегел е вид философ-импресионист или философ на възприятието, откриващ същността на Духът и Нещата в наука-безкрайност.
В книгата ми "Отвъд смисъла" има разказ... "Хегелианецът". Там всичко е казано. :)))

Смисъл
Дела Раи

Важно олицетворяваш срещата като случайност.
От словесната ни плява грейва зърното до крайност.
Обстоятелствата пият жадни в извор от всемира.
Леем думите си гладни през любовната си лира.

Интелекта от емоции си избираме копривен.
Традиционно поизносен, твоят свят ме преоткрива.
Популярната ни важност пише оди по небето.
Чувства леят до продажност всяка наша земна клетва.

И изписвам импулсивно този стих като съждение,
от което всичко взривно пръска се до преклонение.
Смисъл с питанки орисва в словото на тишината
всяка моя земна мисъл в поднебесния театър.

Благодаря на моят съпруг и за това, че не ползва дрехата "анцуг". ;)))))

много силни стихове. Сигурно си заслужава. Прехласнах се.

Както казвам в логото на блога си:
Любовта е сливането на две сродни души в едно хармонично цяло.

Любовта
Дела Раи

Любовта не е болка, ни вихрен екстаз,
не е драма и горкост, не е в ничия власт.
Любовта е спокойна, безценна и в свят,
в който чудно-достоен е животът благат.

Любовта-синергия e смислен оброк.
Тя е Стълба в небето и целувка от Бог.
Изповядвана заедност, свят кръгозор.
Любовта е свободна от всеки затвор.

Любовта е монада сградила света.
Тя е извор на радост, алхимика в гръдта.
Изобилие речно на неспящ метатрон.
Инвокация вечна на отключен синхрон.