Желания, връхлитащи стихии,
пулсиращи рисувани сърца
без мисъл. Всичко е магия.
С усещане за грях и небеса.

Усмивка, нежна страст, отмала,
копнежи, невъзможности, мечти.
Животът - живият живот, изгаря.
С привкус на бивши самоти.

Изплъзване. Усещане за болка
от падане с прекършени криле.
Мечтание за сладка безтегловност.
Джин с тоник, сълзи и кафе.
................................
Опомняш се, тръгваш нанякъде, 
сам. Мрака подкупваш с цигара.
Вървиш си безсмислен, безпаметен, 
ням. Животът на автопилот продължава.

А там някъде, в слънчева лятна гора,
в това измерение или в друго,
при изворче златно с жива вода...
Животът, живият, там някъде спря.