Къде е душата ми? Никога няма да я намеря. Все й казвам да се скрие някъде. Реших да живея спокойно. Подредих ежедневието си, помислих за всички подробности. Доскоро водих прилично съществуване. И сега се чувствам глупаво. Без да я викам и търся, тя започна да наднича и да си играе на криеница с мен. Кое ли я беше накарало да напусне безопасното си скривалище? Отдавна не го е правила. Откакто почти се удави в болка. По една неизживяна любов, която на всичкото отгоре беше и невъзможна. И нереална. Но ме разпадна на малки частици и ме разпиля. И болката беше истинска. Душата стана силна и... спокойна. Притихна и не искаше от никой нищо. Печелеше всички битки с плахите опити на света да я предизвика. Обаче войната продължава. Най-после е на път да загуби. Тази битка е по-различна. Много е светло и приказно някак, а тя започва да лети, когато я залее светлина. Не я разбирам. Слива се с нея. Светлината - Любов не се вижда с очи и не се докосва. Само душата я усеща. И отвръща с неподозирана за крехката й наранена същност сила. Сърцето ми изпадна в ужас. Скова се от страх нещо да не наруши познатия му ритъм. Но душата взема превес и в тази вътрешна битка победител май ще е тя. Тъжно ми е, става ми страшно от тази промяна, а сили нямам... Дали да не оставя душата да се справя сама? Дължа й го. Ако загуби, ще се скрие по-дълбоко. И за повече време. Може и да не стигне един живот да я намеря. Но този път не мога да се справя с желанията й. Тя и без това прави каквото си иска. Ето я, гледа сега с очите ми, говори с гласа ми. Какво пък, нека се радва, заслужава го. Моя си е. После да му мисли. Толкова е хубаво, че не мога да повярвам. Тези съмнения са убийствени. Защо пък лошото да не е толкова лошо, че да не е истина? Защо все вярваме в лошото, а красотата подминаваме – изглежда ни измамна? Ето, че душата започна да се меси и в мислите ми. Но не ми показва скривалището си, за да не я намеря. И да я спра. Така е сигурна, че няма да й попреча, ако реши да се слее с най-силната светлина. И да обича. Ще я оставя да изчезне. Утре. Тази нощ за последно ще си играем на криеница. Дължи ми го, но й е много трудно... Нямам сили, предавам се. До сутринта ще е превзела целия ми свят. За да се разлети на парченца... пак. А може би не, не и в този живот... Кой знае...
12.2006
Харесва ми високо да се рея
и да бъда искам...земна всеки път.
Но знам и даже след като успея
не ще ме подмине душевния съд.
Дали земя или небе да бъде...
Едното ще трябва да се избере.
Реална ли съм-няма да пребъде.
Мечтата полет ще ми донесе.
Харесва ми високо да се рея,
достигнала небето с дива страст.
Не дай,Боже,някога да намеря
бездушието в реалния контраст!
maiasand 2005 г.
Можеш да не ми отговаряш, ако не искаш...Но се надявам да си го сторила.
Не се меси в работата на душата!Тя си знае какво и как да върши!
Остави душата да се слива със светлината-любов!
"Защо все вярваме в лошото, а красотата подминаваме – изглежда ни измамна? " - ха,отговори ми на този въпрос,де!:)))
:)))
Беше ми и слънчево, и хладно, и дъждовно от тогава. Разпилявах се на парченца, душата ми пак се криеше, но вече не я спрях да обича. Сега ми е слънчево и топло. И някак импулсивно пуснах това. Благодаря ти.
На твоя мой въпрос защо вярваме в лошото - може би защото ако лошото се окаже не чак толкова лошо, ще сме щастливи в собствената си заблуда. А да видиш и приемеш красотата не е толкова лесно, просто защото ни е страх. А "страхът убива, бавно ни убива, а после ни превръща в подлеци..." Всъщност знам ли? Аз се опитвам да вярвам в красотата и любовта :)))
в чудно лято, в хладна зима...
:)))))
2. Адриана Зарева
3. Базар на книгата
4. Злоба
5. За кучетата и блогърските кервани
6. Walking Man
7. Women the World
8. Love Secret - Buddha Bar
9. Golden Lotus
10. bgsever.blog.bg
11. bgsever.info
12. Агресивността
13. Любов и криле
14. Книгите на CEFULESTEVEN
15. :)))))))
16. БУКВИТЕ
17. Странстващият медиум и приятели - форум
18. www.cefules.net
19. Книгите в Буквите :-)
20. превод от латиница на кирилица
21. Блог на психолог :)
22. tutankhamon661.wordpress
23. интимно за любовта
24. музей на ирационалната мисъл