Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2009 20:50 - За полета на душата (малко наивно)
Автор: neslanchice Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4361 Коментари: 13 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



Къде е душата ми? 
Никога няма да я намеря. Все й казвам да се скрие някъде. Реших да живея спокойно. Подредих ежедневието си, помислих за всички подробности. Доскоро водих прилично съществуване. И сега се чувствам глупаво. Без да я викам и търся, тя започна да наднича и да си играе на криеница с мен. Кое ли я беше накарало да напусне безопасното си скривалище? Отдавна не го е правила. Откакто почти се удави в болка. По една неизживяна любов, която на всичкото отгоре беше и невъзможна. И нереална. Но ме разпадна на малки частици и ме разпиля. И болката беше истинска. Душата стана силна и... спокойна. Притихна и не искаше от никой нищо. Печелеше всички битки с плахите опити на света да я предизвика. Обаче войната продължава. Най-после е на път да загуби. Тази битка е по-различна. Много е светло и приказно някак, а тя започва да лети, когато я залее светлина. Не я разбирам. Слива се с нея. Светлината - Любов не се вижда с очи и не се докосва. Само душата я усеща. И отвръща с неподозирана за крехката й наранена същност сила. Сърцето ми изпадна в ужас. Скова се от страх нещо да не наруши познатия му ритъм. Но душата взема превес и в тази вътрешна битка победител май ще е тя. Тъжно ми е, става ми страшно от тази промяна, а сили нямам... Дали да не оставя душата да се справя сама? Дължа й го. Ако загуби, ще се скрие по-дълбоко. И за повече време. Може и да не стигне един живот да я намеря. Но този път не мога да се справя с желанията й. Тя и без това прави каквото си иска. Ето я, гледа сега с очите ми, говори с гласа ми. Какво пък, нека се радва, заслужава го. Моя си е. После да му мисли. Толкова е хубаво, че не мога да повярвам. Тези съмнения са убийствени. Защо пък лошото да не е толкова лошо, че да не е истина? Защо все вярваме в лошото, а красотата подминаваме – изглежда ни измамна? Ето, че душата започна да се меси и в мислите ми. Но не ми показва скривалището си, за да не я намеря. И да я спра. Така е сигурна, че няма да й попреча, ако реши да се слее с най-силната светлина. И да обича. Ще я оставя да изчезне. Утре. Тази нощ за последно ще си играем на криеница. Дължи ми го, но й е много трудно... Нямам сили, предавам се. До сутринта ще е превзела целия ми свят. За да се разлети на парченца... пак. А може би не, не и в този живот... Кой знае...

12.2006



Тагове:   малко,   наивно,


Гласувай:
0



1. cefulesteven - Красива емоция. В спор с душата, ...
03.03.2009 20:54
Красива емоция. В спор с душата, живеем истински...

цитирай
2. neslanchice - Така е :-)
03.03.2009 20:59
Но най-добре е в съгласие с нея, спорът много изтощава :)))
цитирай
3. cefulesteven - . neslanchice -
03.03.2009 21:13
Буден човек с будна душа, кротко не общуват. Все има спорове, а после примирия. Вземи един Франсоа Вийон, първият пример който ми иде на ум. И той едни дълги спорове между душа и тяло, че от тях се получило чудесно рондо. Преди векове писано, а актуално и до днес. Защо ли? Защото тези спорове са си вечни. А съгласието е сладко, когато е спечелено след дългата битка. Като описаната от теб
цитирай
4. neslanchice - Прав си, разбира се.
03.03.2009 21:26
А и колкото и да се опитвам да не споря, все в един момент не издържам. Не само с душата :))) Но вътрешните битки са най-важни и човек ги води иска или не иска, търсейки себе си. Важно е и да се намира :)))
цитирай
5. maiasand - Подарявам ти го:
03.03.2009 22:09
Душевен полет

Харесва ми високо да се рея
и да бъда искам...земна всеки път.
Но знам и даже след като успея
не ще ме подмине душевния съд.

Дали земя или небе да бъде...
Едното ще трябва да се избере.
Реална ли съм-няма да пребъде.
Мечтата полет ще ми донесе.

Харесва ми високо да се рея,
достигнала небето с дива страст.
Не дай,Боже,някога да намеря
бездушието в реалния контраст!

maiasand 2005 г.
цитирай
6. mamas - Датата е 12.2006.
03.03.2009 22:43
Остави ли душата си да обича, беше ли ти слънчево през тези две години?
Можеш да не ми отговаряш, ако не искаш...Но се надявам да си го сторила.
цитирай
7. katan - Слънчо!:)))
03.03.2009 23:18
Поздравления!
Не се меси в работата на душата!Тя си знае какво и как да върши!
Остави душата да се слива със светлината-любов!
"Защо все вярваме в лошото, а красотата подминаваме – изглежда ни измамна? " - ха,отговори ми на този въпрос,де!:)))
цитирай
8. neslanchice - maiasand - Подарявам ти го
04.03.2009 00:23
Много ти благодаря!
:)))
цитирай
9. neslanchice - mamas - Датата е 12.2006.
04.03.2009 00:44
Оставих я, бях загубила спора :)))
Беше ми и слънчево, и хладно, и дъждовно от тогава. Разпилявах се на парченца, душата ми пак се криеше, но вече не я спрях да обича. Сега ми е слънчево и топло. И някак импулсивно пуснах това. Благодаря ти.
цитирай
10. neslanchice - katan - Слънчо!:)))
04.03.2009 00:56
Не се меся. Оставих я :)))
На твоя мой въпрос защо вярваме в лошото - може би защото ако лошото се окаже не чак толкова лошо, ще сме щастливи в собствената си заблуда. А да видиш и приемеш красотата не е толкова лесно, просто защото ни е страх. А "страхът убива, бавно ни убива, а после ни превръща в подлеци..." Всъщност знам ли? Аз се опитвам да вярвам в красотата и любовта :)))
цитирай
11. zaw12929 - След мъглата, слънце грее, след ...
05.03.2009 11:25
След мъглата, слънце грее, след тъгата иде радост
цитирай
12. neslanchice - zaw12929
05.03.2009 11:32
Топли слънцето, а радостта опива,
в чудно лято, в хладна зима...
:)))))
цитирай
13. malkovich7 - pitai
02.04.2009 23:06
koi pita v teb moje6 li da hvane6 tova koeto zadava vaprosi i tova koeto otgovarq.moje6 li da yseti6 itova koeto nablydava vsi4ko tova
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: neslanchice
Категория: Лични дневници
Прочетен: 815968
Постинги: 117
Коментари: 1337
Гласове: 13778
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031