*
*
*
Обичам да докосваш пеперудено
тъгата ми, когато се събуди
в онези кътчета, в които тайно
прибирала съм късчета от истини.

И сред безцветните парченца спомени да видиш самодива омагьосана.

Обичам да приспиваш много нежно
най-уморените ми мигове и тези,
неосъзнато скрити в най-дълбокото,
да ги превърнеш в няколко усмивки.

Чудовищата ми да станат питомци, приспивна песен вятърно да пеят.
Обичам дълго, дълго да ме галиш,
когато съм объркана и плача,
не знам защо и как, но ти разбираш,
целуваш болката, готов да я изпиеш.

Прегръщаш грешките, дори вините ми, а онова „обичам те” осмисля дните...

Прекрасна си Неслънчице! Много ми хареса. Поздрави.

Дълбоко интимна изповед, вълнуваща...
Прегръщам те!

... :)

... :)

Тъгата е онемяло цвете,
познаваме го и двамата,
хващало ни е за ръка
и ни е водило
из кафенета и празни киносалони,
биело ни е с клавиатура по пръстите,
напявало е горчиво с някой хит,

онова цвете със синята рокля,
с разноцветните къдрици
които вее вятъра,
а то стои пред пропастта,

преди да се разтвори
между пъстрите облаци

от милиарди пеперуди -

твоят шепот,

твоята милувка.

Съвсем е онемяло омагьосано.
Стои на топло, светло и в очакване,
но зад решетките, далеч от пропасти...

Разтворило се е емоции милиарди
пъстри...

:)))

MERCI MADAME

http://www.youtube.com/watch?v=yzs1peK5yJk

Dali mi e xaresalo????..Prekrasno e ...

Много красив стих !:)

Поздравления!

Поздрави!

Поздрави с няколко усмивки :)))