"...

- В последните месеци бях без жена, всъщност губех я от години. Никога няма да разбера дали самопризнанията й са истина, макар че нямам причина да се съмнявам.

- Значи според теб е способна на убийство?

- Там, където сте, имам предвид, онзи ваш объркан свят, там сте способни на всичко.

- Но, ако го е убила, то е извън мрежата...

- Вътре, вън - за нея нямаше разлика. Тя живееше вътре и проектираше мрежата в живота си. Онова, което минаваше за истина там, се опитваше да наложи като истина изобщо. Романтични бълнувания, идеалистични изстъпления... в един момент я правеха красива. Не я разбирах, очароваше ме. Имаше пламъчета в погледа й и леглото ни правеше в някои нощи пожар. Когато беше тъжна, нуждаеше се - като спасение, се нуждаеше от мен. Като спасителната сламка. Цитирам я. Но това беше отдавна, отдавна. Нямах нищо против хобито й, но постепенно то се превърна в начин на живот.

- Бягала е, изглежда, от своя?

- Бягаше.

- Имаше ли причини?

- Изглежда. Не съм къркач и не съм забъркан в порочни финансови кръгове. Нямаме дете и не можем да имаме. На тридесет и четири е, а когато е започнало бягството й, беше още по-млада, в идеално здраве, можеше да опитаме ин витро. Нямаше да е мой генетичен материал, но щеше да е наше дете. Нямам любовница, печеля много добре, но не съм настоявал да стои в къщи като домакиня. Имаше си работата, която й даваше зависимостта, която обича. В почивките ходим на екскурзии - където поиска...

- Поиска? Тя поиска?

- По-правилно: поискаме. Не бих казал пред нея: поискаш. Нямаше да е и много коректно. Тя избираше, защото за мен е почти без значение. Осланям се на добрия й вкус, а като се чувстваше приятно, и на мен ми беше приятно.

- Скандали?

- Спорове да, но скандали... не.

- Дори когато се промени?

- Де да бяха възможни скандали. Не беше тук, за да се скарам с нея. Не беше в тялото си. Все едно напуснат дом, а собственикът му го оставил заключен..." 

Откъс от романа "Убийство в социалната мрежа" на Стефан Кръстев, който участва в конкурса "Търся издател".

Линк за подкрепа:

http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81152