*
*
*

Ще ми простиш ли, ако се загубя

безсилна, гневна, в страх и суета

и не любов, цветя и теб, ако сънувам

потъпкана с ботуши красота...

 

Ще ми простиш ли, ако в летен ден

усмивката ми в маска се превърне

и слънцето потъне в лепкав мрак

и спра да дишам, само съществувам...

 

Ще ми простиш ли, ако не успея

сълзите да преглътна този път
за миг цветята ще са пак безцветни

ще сбъркам на измислен кръстопът...

 

Ще ми простиш ли, ако вместо роза

поискам песен да ми подариш

онази, знаеш, дето ме разплаква

с най-твоя плам за мен да прозвучи...

Ще пея като птичето което забило своята гърда
във шип,
пои с кръвта си розата която
желаех, но не ти дарих,
гласа ми ще ухае на градини,
полющвани над космос див,
а ехото им в твое име
във вечност разтопи
мига щастлив.

Ще се превърне розата в градина
и птичето с целувка ще спася.
Уханието с космоса се слива,
а ехото ще заглуши света...
:-)

Целувката ти, тя е птиче,
а устните разтворени криле
и полетът, защото тъй обичат
страстта е тяхното небе...

Поздрав и за двамата!

Целувката ти - тя е птиче,
а устните разтворени криле,
понеже толкова обичат
страстта е тяхното небе.

:)

Благодаря ти.
Поздрави с много усмивки за теб :)))

Небето е страстта за птиците,
за рибите - реката с топъл вир.
На мен - обикновеното момиче
ми стига ти да си щастлив.

:-)

И от мен, много, много усмивки.